30 април 2010, петък
Без паника.
Пред определени РПУ – та има списъци на хвърччащи листчета. Заемете се с ролята на разпределител и високо и ясно изговаряйте номерата. Ако сте по – назад, някои от тях шепнете, никой няма да ви се разсърди. Освен разбира се номер 123.
Намерете си РПУ до кръчма, времето лети с поредната бира и към края на работното време на паспортното, даже ви става хубаво.
Ако почерпите полицая една бира, той я отказва, защото е „на служба”, той е завинаги ваш и дори някой да си позволи да ви прошепне номера, не става, полицията бди.
Ако обаче се скарате с него няколко пъти сте заплашен от отлъчване от опашката. Кротнете се и след това възпитано попитайте за часа например. Омекват веднага. Полицаите са хора, като нас, но малко по – различни - те служат.
Чакайте до последната секунда, дори и да сте безнадежден номер. Чудеса стават всеки ден.
Запознайте се с повече хора от опашката, полезно е не само като социален експеримент.
Ако група сърби ви питат дали това е тяхното районно и са се записали преди вас, кажете им, че не е и ги пратете в централата.
Не пускайте майки с деца дошли току – що, само да попитат, дори и бюстителя на реда да ги е пуснал, това е номер да не чакат.
Ако имате дете болно от Варицела, заведете го на опашката. Оредява. Имам едно такова давам го под наем срещу възнаграждение.
Пазете си герба, пардон гърба.
И между другото, задължетелен международен паспорт. Аржентина и Уругвай са добри детинации. Там няма опашки.
Там нямат овце имат лами.
Тук овцете са преобладаващи. Лами само в зоопарковете и две – три ферми. И разбира се Далай Лама по телевизията.
Настойте се положително и си затворете чакрите.
Има огромна негативна енергия насъбрана на местата за ЗСД.
Приятно чакане.
26 април 2010, понеделник
Нос Добра Надежда е там някъде в океаните и се смята за крайъгълен камък в мореплаването.
На фона на фолк ежедневието ни, се случи нещо страхотно.
НГДЕК все още мрази НПМГ, както и обратното.
Враждата между двете най – реномирани училища в България има много кратка история на фона на британските такива например.
Обаче е жива.
Днес случайно попаднах на едно подигравателно изказване от ученик на едното училище спрямо другото.
Ами обнадеждих се, без да се влагам много чувства...
Децата спазват една традиция.
Малко са хората у нас, които спазват каквато и да е било традиция.
Малките си знаят, от големите са разбрали, които са разбрали от още по – големите, че тия от онова училище са гъзове.
Не ме разбирайте погрешно имам много приятели завършили НГДЕК, но като ученици бяхме врагове в най – добрия смисъл на думата.
Прекрасно е да се поддържа традицията.
И е много хубаво да имаш училище, на което да се подиграваш с ясното съзнание, че там учат също толкова умни хора, колкото си ти.
Мили ми дечица, вие сте нос Добра Надежда в Биг Брадъровското ни общество.
Пожелам ви да се мразите толкова дълго, колкото Кеймбридж и Оксфорд.
И, ако може без регати на Панчерево.
16 април 2010, петък
Безумието на БойкоБорисовата завера вихрещо се по 36 тия паралел, съвсем се оля. Назначението на Пеперудения Крал за шеф на СЕМ по семейна линия, Осемте литра мляко на Мона Борисова Лиза за медицински министър и Изпращането на Мони в Мадрид на заколение, след като точно преди седмица самия той беше на едно друго заколение като зрител на „Сантияго Бернабеу”.
Цялата работа щеше да е много по -, ако не беше по по най.
Няма по – грешни от тия преди нас.
Аз съм безгрешен, но какво да правя с това наследство???
Назначавам за шеф на СЕМ най – голямото недУразОмение в държавата – сребърната грива с папийонката, самопровъзгласилия се за медиен анализатор, без да наблягам на първата част от последната дума, Гого.
За номинираната Мона за наш министър ще се въздържа, колеги сме все пак. Ама и все пак не може да си пишеш SMS – та докато си гост на една от най – големите телевизии. Това е признак на лошо възпитание или на...осем литра мляко сутрин.
Мони сега как ли се поти в Мадрид.
Ами, нека му е. Като знае толкова.
Нали го схруска Гоце. Тия от Испания ще му се видят пеперудки.
А, народа тук, все още си казва „честита баня”, возих се на рейс днес.
И за него СЕМ е семейство, ама съкратено, както казва моя приятел Иво Христов.
Семейството на Биг Брадър върви.
„Не съм от тях ка’к Сийке, не съм от тях”,
Надявам се нещо свише да ме спаси от ТЯХ.
И да опази децата ми.
08 април 2010, четвъртък
Да, цигански са, ама са си мои.
Ако за циганско се разбира строенето на замък от камъни.
Ако за циганско се разбира събирането на червеи и паяци и организирането им в „инсектапарк”, както го кръсти Алек.
Ако за циганско се разбира брането на теменужки и правенето на букет за Мама.
Всичко започна с излизането ни на детската площадка. Моите хуни нямат никакво уважение към построените там неща, освен люлките. И се отправиха в дебрите на незастроените от общината детски площи. Намериха група неорганизирани камъни, под които живееха червеи и паяци и се отдадоха на една истинска поне по моите стандарти игра.
Първо се построи замък със стена, която да отблъсква враговете.
След това в замъка се направи кът за животинките, които бяха лишени от дом заради строежа.
Едно детенце отиде и се включи в играта, смях, забава и люта майка.
Властен тон, детето отиде при нея и тя каза изречението от заглавието.
Ами да мила моя, моите деца са облечени като за игра, а не да си покажат новите маратонки и яке.
Те са излезли да се намърлят до козирката, до толкова че да влезнат в банята с дрехите, даа мила ние имаме дори и баня.
След това да ги преджобя за евентуално забравени червеи по якетата, да си поиграя с тях на космически или пиратски кораб, майка им да им прочете приказка и да си легнат със зачервени бузи.
Това е целта на детството.
Моите деца са цигански, ок.
Но знаят за Матрин, Ули, Себастиан, Матиас и Хубавия Теодор.
И си играят на Летяща класна стая
А Ваньо...
Горкия Ваньо.
03 април 2010, събота
.jpg)
Дали има основание, което да спре лудостта в Страстната Събота. Може би няма, поне на тези ширини.
След провалената вечеря по моя вина, изпитвам неистовата ярост да си го изкарам на някого.
Бавно се придвижих до магазина, чалгата ехтеше от всяко кътче прозорец сдобил се със светлина. Малко бяха.
Улиците са празни, като изключим колоните от таксита наредени около стоянката като лешояди. Всичкото те, ЕТ. Тарифа 3,90 лв/км.
Купувам си каквото и група роми се приближава до мен и ми казва „ Чееестит Великден, бате купи си свещи”. Кротко и без да се ядосвам, отговарям, че не ми трябват.
Тръгвам си скромно към моя дом и броя светлите прозорци. Имаше един дето басите / не баси те, а басовете на колоните/ му издуваха стъклата. И „яко негро баце да ти докладвам, спеис купон да си ебе майката, аре, че че сори ама съм в ритъма, ччува се от 2 км човек, аре че мамета нема да има за нас..аре, аре” . Думи на буден младеж очевидно говорещ по телефона.
През останалите ревеше Азис, Andrea, Преслава и ...
Една девойка на втория етаж на...няма да кажа кой блок в Лозенец си показваше циците на чакащите за купона и крещеше „ Тати ми ги подарииии!”.
Друга пък с изциклен поглед вървеше из кварталната градинка и викаше, доколкото може разбира се „ Той, той, той ...блуах ъм / кротко изливане на стомашно съдържимо/ Възкръсна беееееее! Вие видяхте лиииии? Аз видях!”
Мдам... Страстната Събота е купон.
Да си призная без никакви угризения на съвестта, че правихме такива купони и след това отивахме на църква, като много млади разбира се.
Възпитаван съм в отношение към ценностната ситема на религията.
На първия ми купон Великден, най – вярващия и най- пиян си запали косата. Със свещ запалена му от отчето, няма да кажа на коя църква.
Мога само да си спомня...един представител на фармацевична фирма, как свиркаше и подреждаше литургиите на църквите ...и ни предлагаше на коя да отидем.
Това ли е Светия Празник?
Новите цици на Гери, които и ги е подарил някакъв мерзавец, който се нарича баща.
Ония с Азис и компания ли?
Друсаното дете, което не можеше да изпикае като жена, а се изпика, като мъж. Момиче е.
Нещо е сбъркано.
И те не са виновни.
Ние големите сме виновни. Други виновни няма.
Освен наште родители.
А, те са били...
Не са хОдили на Welikden na Cyrkwa?????
Или тайно, защото вярват във Възкресението????
Или какво е това тайнство.
Аз си имам, мое си някакво.
Wie взехте ли ли причастие сутринта????
И запалихте ли тези свещи???
Мен ме пое вятъра и не го направих.
Утре.
